27.10.2018 г.

Трите прасенца - най-новата версия

Проучих я тази приказка. Съществуват различни версии. Спомням си руската. Прасенцата имаха имена - Наф Наф, Нуф Нуф и Ниф Ниф. Поуката беше, че мързелът е лошо нещо. Не може да играеш цяло лято, а като задухат ветровете, набързо да скалъпиш някаква сламена колибка. /Онова "в сламена колибка, но с теб да съм" за прасенцата не важи/. Дори не стига дървена къщичка. Срещу Вълка /разбирай всичкото нападение/ помага само и единствено зиданата къща. Затова Наф Наф, трудът и тухлите спасяват положението.
Версията, в която прасенцата причакват до огъня да падне от комина Вълка, а се оказва, че е паднал дядо Коледа, я отминавам. Макар че има върху какво да се разсъждава.
Поводът да проуча приказката е друг. Гледах най-новата версия. Съвсем модерна. Стана случайно, но някои неща задържат вниманието.
Та включвам аз телевизора и възкликвам: "А! Трите прасенца!" Обзема ме сантименталност и блажено се отпускам на дивана. Слушайте сега.
Трите прасенца са големи прасета, мъже. Говорят с мъжки гласове. А Вълкът не е един, а стадо вълци. Един е тарторът обаче. Както във всяко стадо, и тук има гадняр. Гаднярът най-силно желае да победи прасетата.
Тъкмо ги бяха хванали, овързали и провесили надолу с главите над врящ казан, когато едното, т. е. единият от тях каза: "Но какво ще правим със сина ни? Някой трябва да се грижи за него!"
- Ха-ха-ха! - изсмя се гаднярът. - Той не е ваш син!
- Но как? - възмутиха се прасетата. - Ние го осиновихме!
- Хахахаха! - продължаваше гадно да се смее гаднярът. - Вие го осиновихте, но не знаете, че той е вълк. Не е прасе!
Настъпва мълчание. След което прасетата се съвземат от новината и подемат отново:
- Да, осиновен е, но той ни обича!
И в този момент с мотор през прозореца нахлува т.нар. син - полупрасе, полувълк, който ги отнася и спасява с думите: "Те са мои бащи!".
Вълците изпадат в шок и започват да се карат. После се насърчават:
- Ние все пак сме вълци! Не е възможно да не победим! Те са все пак прасета!
- При това ние сме тези, които държат на семейството! Ние сме семейни животни!
Докато се разправят, гаднярът се измъква и само след секунди тръгва, качен на огромен вентилатор, към къщата на прасетата.
Да, вентилатор. Вълците  не могат да духнат така силно, че да бутнат една къща, направена със съвременни материали. Но! Вентилаторът има три степени. Започва се с първата. Вътре в къщата всички са ужасени. Гаднярът зловещо се смее. Вълците наблюдават с противоречиви мисли. Гаднярът още по-зловещо превключва на втората по-силна степен. Къщата едва се крепи. Бащите и техният осиновен син са още по-ужасени. Тогава се намесва тарторът вълк:
- Чакайте! Това трябва да се спре! Трябва да се помирим. В една такава битка падна майката на моя син, който прасетата осиновиха! Не бива да даваме повече жертви!
Тъкмо, когато гаднярът посегна към третата унищожителна степен на вентилатора, другите вълци му попречиха. Тарторът въздъхна успокоен и завърши речта си:
- Така ще дадем пример и на другите животни. Нека всички живеят в мир!
Прасетата и осиновеният им син излязоха и се прегърнаха с вълците.
Край.
Пропуснах само да спомена, че не ми стана ясно защо гаднярът вълк се обръщаше към тарторът вълк с "Любов моя!" Вероятно е било иронично. Освен това пропуснах една съществена реплика на прасетата, докато висяха над казана. Нарекоха главите на вълците "месоядните ви глави". Не претендирам също, че разказах съвсем дословно и точно приказката, но имам облекчаващи обстоятелства. Едното от които е: "Гледах и не вярвах нито на очите си, нито на ушите си!" Може би тук става въпрос, както би се изразил проф. Вучков, за една непремислена и непрецизна трактовка на добрата, класическа стара приказка, която ни учи на добро, на труд и ни възпитава. Може би. Но по-скоро - не. По-скоро, би продължил проф. Вучков, тук става въпрос за една прекомерна претенциозност и манипулативна интерпретация, които изопачават действителността и й придават непривлекателен за невръстните деца вид. /Каквото и да означава това/.
Абе ужас!
П.С - Надявам се, че съм добре.



Няма коментари:

Публикуване на коментар