16.07.2018 г.

Расизъм или чиста простотия провокира победата на Франция?

Гневът, че Хърватска не победи на финала на Световното странно избуя в някакъв расизъм, но според мен в нещо, което е още по-зле - в чиста проба просташко коментиране на фактите. Защото расизмът е едно от петната върху човечеството, но простотията е вечното леке.
Като цяло, от години много родители, а и някои техни деца /или обратното/ са се юрнали по целия свят, ама в буквалния смисъл. Не малка част дават мило и драго да учат там, да се образоват в чужбина, друга - да видят, ей така просто свят, да посетят всичките столици поне, а и до ЮАР ако стигнат, до Дубай, до островите... Фейсбук се напълни със снимки и постове от какви ли не кътчета на света. И си казва човек - да, светът се е променил, глобализирал. До известна степен, нали? Защото родното си е родно, патриотизмът, интересите на отделните държави, не всичко можем да вържем в торбата и да го хвърлим зад гърба си, докато пътуваме по света. Казва си човек - ето, хората вече избират къде да живеят, на кого, така да се каже, да дават дан от своя труд, ум и интелект. Хората, освен това, казваш си, вече приемат различните. Ето, наред със съпругите на президентите от натовската среща, се усмихва и един съпруг. Съпруг/съпруга? Знам ли как предпочита да го наричат съпруга на премиера на Люксембург
И изведнъж - бам! Нищо не се било променило. Но най-вече простотията. Тя си тежи на мястото като камък на шията.
Чудя се как е възможно, ако поне малко виждаш с очите си, докато гледаш мачове, да търсиш произхода и корените на играчите. Какво значение има това? Гледай футбола и коментирай футбола.
Имаше ли фаул при автогола на Манджукич? Имаше ли дузпа? Бяха ли красиви головете на Погба и Мбапе? Отвърна ли Хърватска със същия дух и ангажираност, с каквито се хвърлиха в предишните мачове? Добър треньор ли е Дешан? Слаб съдия ли е аржентинецът? Ти, ако беше на негово място, щеше ли да отсъдиш дузпа?
Колко много въпроси, които ти дават право да коментираш от зори до мрак или обратно. Пък и дъжд се изля, Модрич получи признание... А забелязахте ли, че Умтити сам спаси на няколко пъти вратата на Франция?
-------------

9.07.2018 г.

Говорить VAR! /Световното през женските ми очи и футболът през женското ми сърце/

Чистосърдечно си признавам, че през сърцето ми мина малко и бързо. Меси си тръгна и сърцето ми опустя. Не че някога съм била за Аржентина, но Меси е планета...
По принцип харесвам много и Неймар. Обаче му се чудя - има талант, а загуби достойнството си. Пол Погба очевидно преодоля келешлъка или поне показа, че може  и това. Сега се запознах по-отблизо и с Азар. Еден Азар е добър. Добър като малкото добри. Защото има разлика между добър и нахъсан, между добър и свръх амбициозен, между добър и такъв с умения да се справи. Добрите се броят на пръстите на едната ръка, останалите са с 99 процента труд или 99 процента претенции. Възхитена съм от Модрич. От къде сила и душа, голям боец, не се предава. Обаче футболът понякога бледнееше пред кадрите на ръкуващи се, ръкопляскащи и танцуващи президенти, и Марадона, а и покрай системата за видеонаблюдение, на която липсваше само гласът на Биг Брадър. Нямаше да е зле, ако онзи руски тембър, който кънтеше над публиката по стадионите, беше произнесъл поне веднъж: "Говорить VAR"!
Когато целият стадион пее, светът наистина става футбол. Става футбол и когато стадионът плаче. А това стига, за да се откажат някои от твърденията си, че световното било скучно. Скучно, колкото европейския футбол, може би. Все пак той остана.
Ян Зомер - вратарят на Швейцария - бил приковал вниманието на големите отбори към себе си и сега вероятно го чакал трансфер. Е, на мен ми прикова вниманието и без да съм в състояние да му предложа трансфер. Но какво пък, едва ли ще остане недоволен като узнае, че доста се потрудих да му намеря компания за класацията ми топ 5, обаче - уви! - остана си сам-самичък на пиедестала.
Сърцето ми, надявам се, ще се похрани още малко с оставащите няколко мача, но женските ми очи едва ли ще забележат в последния момент някого... Затова ет го Ян -
П.Р. - Съвсем случайно разбрах, че Зомер бил избран още на Световното в Бразилия през 2014 за най-секси играч... Боже, какво набито око съм имала...

8.07.2018 г.

Предизвикателството на Джефри Арчър


Предизвикателството на Джефри Арчър

Авторът участва два пъти в конкурс на „Рийдърс Дайджест“ в Ню Йорк за разказ, който трябвало да има начало, среда и край, да бъде написан за 24 часа и да съдържа точно 100 думи. Кратките истории са публикувани в книгата „Рогоносецът“, където писателят отправя предизвикателството и към читателите.
Реших да се пробвам веднага, което се случи преди около 14 часа, но чак сега седнах. Когато погледнах долу в ляво думите, пишеше 288! Ужасяващо, нали? Обаче се оказа, че текстът няма да загуби, ако се разкаже и със 100. Така че, моят разказ беше готов според изискванията.

Апропо, може би ще Ви е любопитно да узнаете, че гореизложената предистория също съдържа точно 100 думи ;)

-------------------------------------------------------------

Най-сетне депутатът Коралов беше притиснат до стената. Няколко пъти потулваха деянията му, но сега загуби играта.
Съобщиха ми новината рано сутринта и след час имах готова публикация, която бързах да предоставя на редактора. Той обаче ме приземи с думите:
-  Няма да качваш нищо до 18.00 ч. Ако дотогава Коралов не дойде, значи е истина. Но появи ли се, отиваме по дяволите. Разбра ли? 18.00 ч.!
Точно в 18.00 ч., преди да настъпи краят на първата минута, публикацията ми се появи на сайта. В 18.02 излязох и в коридора се блъснах в самия Коралов, който бързаше към кабинета на главния.

Апропо, тези упражнения са любими на студентите, но аз скоро не се бях пробвала... Колкото и да е банално, всеки има нужда от предизвикателство :)
Ето, всъщност и разказът от 100 думи на Джефри Арчър:

Колекционерът запали угасналата си пура, взе лупата и огледа малката триъгълна пощенска марка от хиляда осемстотин седемдесет и четвърта година, известна сред филателистите по целия свят като „Нос Добра надежда“.
– Предупредих ви, че марките са две – каза продавачът, – което означава, че вашата не е уникална.
– Колко струва? – попита колекционерът.
– Десет хиляди франка.
Колекционерът бавно написа чек, после дръпна от пурата си, но тя бе угаснала отново. Той взе клечка кибрит, драсна я и я поднесе към пощенската марка.
Продавачът зяпна изумен, когато крайчецът на марката започна да дими.
Колекционерът се усмихна.
– Грешите, приятелю – каза той съвсем спокойно. – Моята е уникална.

----------------------------------------------------------------------------

13.05.2018 г.

Преди всичко трябва да обичаш една жена, за да имаш основа за приятелство с нея

"Една жена може да ти бъде добър приятел. Много добър. Преди всичко трябва да обичаш една жена, за да имаш основа за приятелство с нея. Брет ми беше приятел. Не се бях поставял на нейно място. Получавах нещо, а не давах нищо в замяна. Но само отсрочвах деня, в който трябваше да заплатя. За всичко се плаща. В това поне човек може да бъде уверен. Смятах, че съм платил за всичко. Не така, както една жена плаща, и плаща, и плаща.
Не става въпрос за възмездие или наказание. Просто за размяна на ценности. Даваш нещо, за да вземеш нещо друго. Или работиш, за да имаш нещо. За всичко повече или по-малко хубаво трябва да платиш. Аз платих за доста неща, които исках да имам и затова сега животът ми е приятен. Плаща се или като учиш, или добивайки опит, или като рискуваш, или с пари. Да се радваш на живота значи да умееш да получаваш толкова, за колкото си платил и когато го получиш, да съзнаваш, че си го получил. А да получиш толкова, за колкото плащаш, може. Светът е фирма, която търгува почтено.
...
Може би с течение на годините, човек научава нещо. Все ми е едно какво представлява светът.
Едно искам да знам - как да живея в него. Може би, ако разбереш как трябва да живееш в него, ще ти стане ясно и какъв е той."
                                                                      Ърнест Хемингуей /"Слънце изгрява", роман, 1926 г./

Революция Х

Революция Х е български филм, в който Димитър Бербатов играе много добре и естествено се вписва в актьорския състав, певицата Гери-Никол играе и пее на диалект, който може и да не се забележи, поради хубавото й лице, но всъщност дразни, Люси Иларионов изиграва един напълно излишен герой с много напрягане, а всички останали губят от филма, тъй като са добри актьори, участващи в нелеп филм с Х накрая. Тоест, нещо като Студио Х, нещо като криминале. Голям смях падна. Бяхме две жени в почти празен салон и едната от нас едва не се задави от смях. На въпроса на другата: "Абе какви бяха цигарите, дето ги рекламираха, че им забравих името?"
Самата история липсва. И липсата на история превръща филма в смехотворна комедия.
Ако това е била целта, екипът е постигнал успех. Едва ли обаче.
Всъщност, ако желаете да видите Бербатов - той си заслужава.
Ако желаете да видите безумните продуктови позиционирания, които са ни в клин, ни в ръкав и отнемат доста време - също си заслужава. Да се види поне как НЕ ТРЯБВА  да се прави продуктова реклама. Любопитно е защо компаниите са ок с такъв вид реклама?!? Би трябвало това да намалява престижа им! Или и на тях не им пука?
Ако ви интересува какво се случва с героите от Революция Z, още сега ще ви кажа - нищо. Ама наистина нищо.
Добре де, накрая ще си призная - белият потник на Башар Рахал спасява донякъде ситуацията.
И окото/очите на Бойко Кръстанов. Една панорама на морето също.
Дали се чудя защо Джулия Бочева и Никола Стоянов напуснаха "Революция Z", а и защо Вергов не играе в "Революция Х" ?

Проверих, представете си, какво точно означаваше "комедия". Напоследък съм така объркана...