9.03.2017 г.

Crazy stupid love, Neymar!

За другия 8-ми март може ли пак Неймар да вкара един пряк свободен удар? Стадионът да пее, никой да не си тръгва, всички да викат, да плачат, все едно катаклизъм, обаче положителен. Ей така се разбира какво прави радостта! Най-накрая да видим и радост! Винаги съм обичала футбола, спорта, сълзите от победата, може спокойно да твърдя, че доста съм изгледала, обаче такова нещо... Съдиите били подкрепили, нямало дузпа, тези не играли, мачът не бил... Абе не бил, не бил, ама скоро освен трагедии, драми и политика, която в най-добрия случай носи тъга, а в най-лошия - да не казвам сега какво, скоро такава емоция, толкова зареждаща, така дива и неконтролирана май никой не е виждал. Crazy stupid love! Има такъв филм, но сега го гледахме на живо. Една лента за Оскар!

Голямата цветна градина

8-ми март, днешният, приличаше на лудница в голяма цветна градина, над която вали дъжд...

19.02.2017 г.

За едно обущарско болтче

Бях на зъболекар. Не ми върви със зъбите. Обаче със зъболекарите... как да се изразя... получават се и добри попадения. Освен кованото желязо, дето в определен грамаж се подвизава още в устата ми, благодарение на някои от тях, съм случвала и на свестни. Един, например, беше голям зевзек. Питам го за гаранция, колко време ще издържи, а той пуска редовния отговор: "Гаранция Франция, нали знаеш". После при него стана такава навалица, че се наложи да го заменя. Не че е лесно. Да си намериш зъболекаря е точно толкова трудно, колкото и да си уцелиш фризьора. Няма да казвам дали е по-важно, защото фризьорите отдавна дигнаха левъла, иди се разбери сега с тях. Зъболекарите си приличат междудругото с фризьорите. Само че докато на фризьорите ти им се изповядваш... /така де, ако те бива в говоренето/, зъболекарите /по обективни причини - устата ти пълна с разни маркучи, зейнал си, натискат те технологиите/, та затова зъболекарите ти се изповядват на теб. Изпадала съм в голям напън да отвърна нещо, ама, уви! няма начин. Не можеш и гък да кажеш. А те си говорят ли говорят. Доста кофти позиция. Но пък нали нищо в този свят не е 100 %, случи се онзи ден да ми разкажат нещо, на което дори и да можех, нямаше какво да отвърна. Само си казах наум "Дано някоя сълза не ми потече, че нали съм си чувствителна..." През годините забелязах, че ниският ми праг на поносимост към собствената ми физическа болка не се различава от този към болката на хората, макар да не я изпитвам физически...
Зъболекарката е зряла жена. Минало й е през главата какво ли не. Работила е през соца, през прехода, работи и сега - по време на т.нар. ни демокрация.
  - Леле - започва тя, - едно време какъв зор беше. Нямахме никакви материали. Даже дезинфекционни таблетки... Добре, че нямаше СПИН... Какво ли не правехме. А шефката ми тогава всичко криеше. И онзи моят, дойде си една неделя от поделението, работеше в поделение, и бърза, а му се счупил зъб. Ох, никога няма да забравя... И аз какво, какво да направя. Няма нищо. Всичко е скрила. И намирам едно обущарско болтче. И го пилих, рязах, трябва да го сложа вместо щифт... Сега като чуя как открили обущарски болтове по зъбите на хората... Да бяха видели как се работи тогава. Едно помагало едва го бях намерила да прочета нещо. То нищо нямаше тогава. Няма и откъде да прочетеш. Обаче ми го откраднаха. Та пилих аз това болтче, сложих му го и му казвам: "Виж, сега ти слагам обущарския болт, обаче другият път като си дойдеш, веднага ще го сменим. Няма да останеш с него." А то взе, че го блъсна една кола и така си отиде милият... Всеки път за това се сещам, няма да го забравя...
... - През соца нямаше материали, а сега уж има, ама за нищо не стават - продължава зъболекарката, обаче аз вече не я чувам. Мисля си колко ли пъти се е обвинявала за този болт, обущарския, колко ли пъти е мислила за това... Ето и сега, продължава да го споделя, мъчно й е...

13.02.2017 г.

Ода за петела ;)

Като изкукурига петелът на Китайската нова година и си помислих, че трябва да го поставя на видно място. Предвидливо бях купила един сив, бронзовеещ, още около Коледа. Изнесох го. Както и един друг, който окачих на стената, понеже е рисуван и по-точно - състои се от триъгълници. 
Почна се, казах си и се завъртях три пъти :)
Харесват ми цветовете на петела, както и неговата важност. Ходи наперено, събира погледите, обаче не само, защото е красив, а защото не се знае в кой момент ще те клъвне по крака или ще ти скочи на главата.
Ако по този зодиак, китайския, сте петел, би трябвало това да оправдава желанието да важничите, да подскачате за бой, да кълвете от време на време с острата си човка или просто да се забавлявате като събирате кокошките около себе си.
Казват, че петелът е труден за рисуване. Забелязала съм обаче, че и ние - хората не сме особено лесни. Труден е и за хващане, макар че колко петли са лягали на дръвника... Петелът има гребен. Червен, понякога провесен надолу, но обикновено изправен. Стои му като корона. Не като на лопатар примерно, нито като рогата на някои мъже - разклонени и красиви, но все пак. Царствен си е.
Веднъж един петел така ме подгони, че въпреки адското ми крещене и ожесточеното размахване на една дълга пръчка, едва оцелях. Така че имайте едно наум - петелът не е лъв, нито акула, но трудно се отказва от битката.
Боевете, от каквото и естество да са, не са ми по вкуса. Ако обаче вие си падате по настървението и решавате проблема с агресията по този праволинеен начин, ето - петлите стават. Бой с петли определено е запомняща се сцена. Бихте могли да се биете до кръв, до изскубване на всичките ви пера или най-малкото до получаване на онзи омърлушен, мърляв вид, от който става видно, че никак не ви е било лесно.
От друга страна трудностите в живота петелът ги решава и съвсем обикновено. Подканя кокошките, дарява им и от своята храна /нетипично поведение за мъж/, глези ги, после ги опложда. Една по една. Независимо дали искат или не, дали бягат силно или кротко се оглеждат идва ли... След това петелът гордо обявява подвизите си. А в жълтъците оставя мъничка следа. Да се знае кой е петелът в курника, нали така? Защото истинският петел е единствен. За друг място няма.
Петелът е домошар. Пази си къщата. Обикаля двора и често скришом наблюдава. Гледате го спокоен, наведен над трохите или тревата, а той всъщност ви държи под око. Аха да тръгнете не накъдето трябва и ще си имате пряка среща с него.
Петлите не пият. Или поне не е разпространен подобен техен навик. Спомням си как видях пиян петел. Бяха го напили с ракия и той стъпваше отвисоко,загубил достолепието си. Вероятно и защото от време на време си позволява да лети, петелът се поддържа трезвен. Не се знае кога ще му се наложи да прелети над нечия ограда, спасявайки дебелата си кожа или пък да застане на високо, та да се чуе кукуригането му по-надалеч. Има и нещо друго. Петлите усещат времето. Ако си мислите, че ще се заигравате до късно нощем или пък ще пропуснете някоя ранна среща, не забравяйте, че петелът има вграден часовник. И кой, ако не той, лично ще ви напомни за това.
Друга особеност на петела е, че усеща ако го храните с неудоволствие. Както си кълве от уж любезно предоставената от вас храна, петелът пак уж и напълно случайно ще клъвне ръката ви. То е за да ви напомни, че не одобрява лицемерното ви отношение - хем давате, хем не ви се дава. Хвърляйте по-смело, когато го храните, не бъдете лицемери. 
Терминът "див петел" може да се приеме и буквално, и метафорично. Със сигурност има диви петли, които хората желаят да опитомят, както онези малките, с ботушки на краката, почти декоративни и поради това, както и поради прекалено яростния им характер,е трудно да ги вземеш на сериозно. Има обаче и метафорично "диви петли", с които нито е възможно да се разбереш, нито пък си струва. При тях единствено сопата и силата помагат, в краен случай някоя по-пъргава, хитра кокошка. Но май не съм чувала за хитри кокошки... Ако пък вие сте чували някой да ви нарича "див петел", то обърнете по-сериозно внимание на това обръщение. От кого идва, защо, какво го е предизвикало. Че да не се изненадате, ако вече ви острят ножа...
Хубавото на петлите е, че ако сте гладни, един петел стига да ви нахрани за цяла седмица; ако сте заспали, един петел - малко по-амбициозен, пак стига, за да ви събуди. А не е като да няма гладни и заспали хора... 
Макар че, ако питате мен, известно време не разчитайте особено на месото от петел, а що се отнася до буденето, не проспивайте шансовете си. 

1.02.2017 г.

Симпатяга

Излизам днес навън, по обяд, да хапна някъде. Грее слънце, а един колега от долния етаж се разхожда. Той го прави често. Разведрява се, понеже е финансист. Аз, ако бях финансист, щях да имам перманентна нужда от разведряване. Така че го разбирам човека. Та, заговорихме се. Питам го: "Как е? Харесва ли ти времето?" Понеже често си говорим за времето, то нали така стана, че времето се превърна в голям проблем. А той: "Да, добре е. Хващам тен и ставам черен на хората." "Еййй - казвам му аз - голям лаф. Ти ли го измисли или го прочете някъде?" "Аз - отговаря ми колегата - имам много лафове, идва ми отвътре, и всичките стават популярни." "Ехааа! - възкликнах съвсем искрено. - Ето значи кой бил авторът на популярните лафове!" И аха да си тръгна, обаче колегата казва: "Междудругото, аз съм първият в София, който облече тениска под сако. После всички взеха да го правят."
Така е може би. Кой знае... Но ми стана още по-хубаво времето. Голям симпатяга!